Спешно трябва да се направят протоколи за действие. Политиците ясно да кажат какво да очакват хората при това финансиране.

Доц. Стоян Миланов е директор на „Пирогов”, като на поста е избран с конкурс. Той е национален консултант по спешна медицина и председател на основаното преди месец Дружество по спешна медицина.

Доц. Миланов, как е организирано обучението по спешна медицина у нас?

Много малко хора в България въобще знаят какво е спешна медицина. Все пак искам да изтъкна нещо - страната ни е една от малкото в ЕС, която има отделна специалност по спешна медицина. Това е достижение. Студентите се обучават направо в практиката на територията на две лечебни заведения - „Пирогов” и ИСУЛ. Учат се, като работят в операционните. Тази специалност е млада, тя е само на 1 г. Преди това имаше център по спешна медицина.

Какво означава да си лекар по спешна медицина?

Бих определил така: Съществуват два вида медицина – спешна и останалата. При спешната всичко е продиктувано от нуждите на пациента – най-доброто като диганостика и лечение на мига, като човекът не се интересува дали лекарят е отпочинал или работи вече 10 часа, нито каква му е заплатата. Хората са прави в тези свои очаквания. Пред обществеността често се говори, че спешната помощ е безплатна. А всъщност това изобщо не е така. Тя струва много пари и все някой трябва да плати сметката. Лошото е, че в момента тя се плаща главно от работещите в спешната помощ.

Кои са основните проблеми?

Остарялата нормативна база стои като проблем, който ни боде постоянно. Болница като „Пирогов”, която е естествен център, флагман и полигон за развитие на спешната помощ в България, в момента не се отличава като статут от която и да е болница у нас. Това се отнася и до финансирането.

В началото на годината, когато стана ясно, че бюджетът на „Пирогов” е драстично орязан, вие възроптахте...

Искам да ви кажа, че кървавото писмо тогава по повод орязаните бюджети на болниците беше написано първо в „Пирогов”. Проблемът с финансирането стои все още, изобщо не е решаван. За мен проблемът не е само в парите, визията е съвсем различна. Настоявам за това, „Пирогов” да прерасне в център за спешна помощ, който да бъде пряко финансиран от държавата. Така той не само ще обслужва спешни пациенти, но ще консултира и ще обучава.

Хората не знаят за финансовите ви проблеми. Идват тук, защото знаят, че няма да ги върнете.

Да, но от позицията ми на мениджър е много трудно да решавам, понеже, както казах, ние не се различаваме от една обикновена болница по отношение на финансирането.

Кои са основните цели на дружеството по спешна медицина, което основахте преди месец?

Това е национална организация с научен характер. Инициативата за основаването на дружеството идва на първо място от „Пирогов”. Основната цел на дружеството е да се наложи научният подход в областта на спешната медицина. Това е свързано и с преосмисляне на необходимото финансиране. В момента знаете ли докъде е спешността? До момента, в който освобождаваме пациента от спешното отделение. Не трябва да е така. Лечението на такива пациенти струва изключително много пари.

Тук трябва да се вземат много тежки политически решения. Всеки нов здравен министър първо говори за спешната медицина, но без да я е помирисвал, без да знае какво е. Екстензивното развитие на спешната медицина в България е завършило през 2001 г. Оттогава досега трябваше да се извърши интензивно развитие, защото базата, която е положена тогава, не е лоша. Интензивното развитие обаче не е мръднало на милиметър оттогава. Абсолютно належащо е да се осъвременят начините на работа, да се приемат протоколи за действие. Да се определи какво качество може да се предложи, какво можем да си позволим, какво могат да очакват хората при средствата, с които разполагаме. Да се каже ясно на обществеността „Това е, което можем да осигурим”. Спешните лекари не са магьосници. Когато преподавам спешна медицина, аз цитирам северноамериканските протоколи, в които се казва, че на мястото на инцидента решенията се вземат от 4-ма спешни специалисти. В цяла България такъв спешен екип няма. Това означава, че качеството на спешната помощ у нас е много ниско.

Достатъчно квалифицирани ли са спешните лекари?

В тази специалност, поне в доболничната помощ, работят хора, които притежават много добри умения и то без някой да им е обърнал внимание през годините. Трябва да сме благодарни, че все още имаме тези лекари въпреки условията, в които са поставени да работят. Опитвам се да им вдъхна увереност, но хората ме гледат все по-недоверчиво.

Много е важно да се осигури базата, алгоритъмът на работа, който ще пази спешните лекари от евентуални последствия. Алгоритъмът трябва да е добър и възможен за изпълнение.

Откъде да започнат промените в нормативната база?

Протоколи няма, трябва да се направят. В момента има един сравнително добър стандарт по спешна медицина, особено в доболничната му част. Обработването на интердисциплинарния стандарт е част от програма ПУЛСС (програма с европейски средства за повишаване на квалификацията на работещите в спешната помощ – бел. авт.). Ще бъдат взети предвид всички изисквания на колегите и ще залегнат в стандарта на болничната спешна медицина. Много лесно е да се сложи точка в спешните приемни отделения. Но какво се случва после със спешния пациент? Отива в една клиника, после в реанимация или друга клиника, защото се е появил друг проблем. Това е интердисциплинарният подход, който обединява усилията на лекари от различни специалности в името на пациента. Това разделение на доболнична и болнична част на спешната медицина не е много правилно, защото пациентът е един и трябва да си има една пътека.

Как ще работи дружеството по спешна медицина за постигането на тези цели?

Българското дружество по спешна медицина е една инициатива на болница „Пирогов” и отчасти на колеги от доболничната сфера. До момента от създаването му преди месец, нито една институция в тази държава не е откликнала, не е подала ръка и не се е допитала до нас. Предполагам, че просто нямат нужда от нашата експертна помощ.

Създаването на българското дружество по спешна медицина е един отчаян опит за спасяването на спешната медицина. Ако никой от управляващите не прозре това, залогът е ликвидиране на специалността, загуба на ценни кадри и все по-ниско качество на услугата. Отливът на лекари върви и сега, проблемът ще се задълбочава. През ноември предстои да се проведе първият конгрес на дружеството в София. В момента каним лектори от страната, уточняваме темите. 

Защо политиците обичат да говорят за спешната помощ, но си я подхвърлят като горещ картоф, когато се наложи да вземат решения?

Говорят, защото е атрактивно, защото е „вкусно”. Нещата са прости – трябват много сериозни пари. По мое мнение хората започнаха да страдат все повече от спешни състояния. Може донякъде да е и затова, че падна нивото на профилактиката и доболничната помощ. Всички търсят услугите на спешната медицина. Кой пое обаче удара? Работещите в спешната медицина. Политиците трбява да разберат, че е необходимо не само да изискват, но и да дадат нещо на тези хора. Добре е да им се каже: „Вие сте тези на предната линия”. Не става дума само за адекватно заплащане. То ще дойде в един момент при ясно уредени правила, при добро структуриране. Хората го знаят. Трябва да се види откъде ще дойдат финансовите потоци. Само че няма кой да го направи. Работи се на парче, вместо да се вникне в проблемите на тази система. Това, което неотложно трябва да се направи е системата да бъде оптимизирана, да бъде развита интензивно. Не говоря, че министърът трябва да отиде в един филиал на спешната помощ и да свиди какво се прави. Става дума за това, че няма визия за сектора.

Преди време стана дума, че за спешната помощ се предвиждат 300 млн. лв. по някаква стратегия, с които тя ще бъде реформирана до 2020 г. Какво знаете за това?

Вие видели ли сте някакъв документ за тези пари? Аз не съм. Говорите с директора на болница „Пирогов” – най-голямата болница за спешна медицина. Аз не знам за такова нещо! Вероятно няма да бъдем предвидени и там, ако изобщо такъв проект тръгне. Както се случи с предишните средства за оборудване на болниците, където „Пирогов” беше изключен. Купиха се скенери и резонанси за периферни болници, а ние трябваше да обучаваме хората там как да работят. Това е разводняване на интересите. Вече шести месец съм национален консултант, но никой досега не е искал от мен становище по какъвто и да е било проблем, свързан със спешната медицина.

Вместо това наскоро медиите гръмнаха, че тръгва спешно здравно досие. А никой не казва, че това е частна инициатива. Не коментирам дали е добра или лоша. Това е ниша, в която държавата не е работила, и е нормално да бъде запълнена от частни интереси. Защо не се каза, че инициативата вероятно няма да обслужва истинските потребности на спешните пациенти – осигураването на достатъчно лекари, апаратура, организация в спешните центрове и отделения? Това е разковничето, а не някакви данни в досие.